1
00:00:08,780 --> 00:00:15,920
Не и откакто Галилей изобрети телескопа,
преди повече от 400 години, има нашето виждане за Вселената

2
00:00:15,920 --> 00:00:18,940
беше толкова трансформиран.

3
00:00:18,940 --> 00:00:33,400
През април 1990 г. астронавтите разположиха Хъбъл
Космически телескоп в орбита... над замъгляването

4
00:00:33,400 --> 00:00:37,410
въздействието на земната атмосфера.

5
00:00:37,410 --> 00:00:44,500
Той върна сцени с безпрецедентна красота.

6
00:00:44,500 --> 00:00:51,700
Освен ясни, резки изображения на динамичен,
променяща се вселена.

7
00:00:51,700 --> 00:00:53,530
звезди...

8
00:00:53,530 --> 00:00:55,980
Планети…

9
00:00:55,980 --> 00:01:07,370
Галактики… всяка се развива във времето, от раждането си…
до разсейване… и смърт.

10
00:01:07,370 --> 00:01:27,100
Този портрет на вселена в движение... е
Трайното наследство на Хъбъл.

11
00:01:27,100 --> 00:01:33,380
Космическият телескоп Хъбъл вече се разглежда
като един от най-революционните научни инструменти

12
00:01:33,380 --> 00:01:46,799
построени някога.

13
00:01:46,799 --> 00:01:56,170
Въпреки че не е единственият телескоп, пуснат в
орбита, той със сигурност е бил най-гъвкавият.

14
00:01:56,170 --> 00:02:02,170
Космическите астронавти се връщаха четири пъти
да надстрои своите инструменти до по-нови и повече

15
00:02:02,170 --> 00:02:10,860
мощни технологии.

16
00:02:10,860 --> 00:02:22,480
В резултат на това Хъбъл успя да изследва
жизнения цикъл на звездите от тяхното раждане

17
00:02:22,480 --> 00:02:29,600
в разсадници от натоварени с прах облаци газ...

18
00:02:29,600 --> 00:02:43,930
По целия път до последното им сбогуване: толкова деликатно
мъглявини, бавно издухани в космоса... или като

19
00:02:43,930 --> 00:02:51,780
титанични експлозии на супернови, които засенчват
техните приемни галактики.

20
00:02:51,780 --> 00:03:00,209
Хъбъл е надникнал в местата за размножаване
на нови слънчеви системи: прашни дискове около новороденото

21
00:03:00,209 --> 00:03:08,480
звезди, които могат да се кондензират в планети.

22
00:03:08,480 --> 00:03:14,630
И това ни пренесе в милиардите
от галактики, които се разпространяват в дълбините

23
00:03:14,630 --> 00:03:20,750
на времето и пространството.

24
00:03:20,750 --> 00:03:29,870
Една от най-фотогеничните галактики е гранд
спирала, наречена M74, разположена на около 32 милиона

25
00:03:29,870 --> 00:03:32,360
светлинни години от Земята.

26
00:03:32,360 --> 00:03:38,360
Любителите астрономи отдавна го познават като
„галактика фантом“, поради ниското си ниво

27
00:03:38,360 --> 00:03:41,310
повърхностна яркост.

28
00:03:41,310 --> 00:03:47,409
Астрономите от Хъбъл, от друга страна, видяха
спираловидни рамена, изпъстрени с деликатни кичури от

29
00:03:47,409 --> 00:03:52,980
силует на прах на фона на ярки панделки
звезди.

30
00:03:52,980 --> 00:03:56,549
Тези спираловидни рамена не са като спици на a
колело.

31
00:03:56,549 --> 00:04:03,600
Те са вълни на плътност, които се движат около
галактика, компресиращ газ... и стимулиращ

32
00:04:03,600 --> 00:04:10,170
раждането на огромни вълни от нови звезди.

33
00:04:10,170 --> 00:04:17,130
Използвайки Хъбъл, астрономите разкриват удивителни неща
детайли в галактиките, които някога са разглеждали

34
00:04:17,130 --> 00:04:20,390
безхарактерен и скучен.

35
00:04:20,390 --> 00:04:32,720
NGC 1132 е огромна топка от звезди
320 милиона светлинни години.

36
00:04:32,720 --> 00:04:37,940
Астрономите стигнаха до извода, че този гигант
е продукт на гравитационно захранване

37
00:04:37,940 --> 00:04:44,620
лудост.

38
00:04:44,620 --> 00:04:50,530
Хъбъл показа, че околностите му са осеяни с точки
с плътни звездни купове.

39
00:04:50,530 --> 00:04:57,740
Те са това, което е останало от галактиките, които са били
погълнат от 1132.

40
00:04:57,740 --> 00:05:07,710
Как галактиките растат и се развиват с течение на времето
трайна мистерия, която астрономите на Хъбъл

41
00:05:07,710 --> 00:05:10,919
са се стремили да разгадаят.

42
00:05:10,919 --> 00:05:18,220
Смята се, че са се образували първите галактики
от струпвания газ в ранната Вселена.

43
00:05:18,220 --> 00:05:24,370
Тези прото-галактики се събраха, за да се образуват
все по-големи и по-големи галактики.

44
00:05:24,370 --> 00:05:34,270
Такива галактически сливания могат да бъдат стотици
от милиони години.

45
00:05:34,270 --> 00:05:40,720
Хъбъл показа, че това е елегантен валс
от звезди и газ... хореография на гравитацията

46
00:05:40,720 --> 00:05:46,310
на велика космическа сцена.

47
00:05:46,310 --> 00:05:52,420
Докато галактиките преминават една през друга, тяхната гравитация
дърпа звезди и газ в пространството между тях

48
00:05:52,420 --> 00:06:03,990
тях, изграждайки огромни светещи мостове, простиращи се
десетки хиляди светлинни години.

49
00:06:03,990 --> 00:06:11,740
Докато галактиките се събират отново, дълго
потоци от газ и прах, известни като приливни опашки,

50
00:06:11,740 --> 00:06:17,490
увийте около нарушените им форми.

51
00:06:17,490 --> 00:06:23,710
Докато ядрата на галактиките се приближават едно към друго,
облаците от газ и прах, които ги обгръщат, могат

52
00:06:23,710 --> 00:06:28,280
бъде драстично ускорено.

53
00:06:28,280 --> 00:06:34,300
Това води до ударни вълни, които преминават през тях
междузвездни облаци...

54
00:06:34,300 --> 00:06:42,560
Задействане на изблици на звездообразуване, което
изглеждат като блестящи сини възли.

55
00:06:42,560 --> 00:06:51,780
Гравитацията не е единствената сила, която може да разкъса
една галактика една от друга.

56
00:06:51,780 --> 00:06:56,000
Хъбъл забеляза спирална галактика, която се промъква
куп от галактики.

57
00:06:56,000 --> 00:07:03,800
Там се натъкна на огромен облак
от прегрят газ.

58
00:07:03,800 --> 00:07:09,150
Плъзгането от този облак отнема газ
от галактиката, създавайки окъсани нишки

59
00:07:09,150 --> 00:07:11,940
и сини пипала.

60
00:07:11,940 --> 00:07:19,419
Той също така издърпва потоци от мътни
прах, както е показано от тъмнокафявата заплетена област

61
00:07:19,419 --> 00:07:23,790
около центъра на галактиката.

62
00:07:23,790 --> 00:07:30,170
Когато наблюденията на Хъбъл се комбинират с
Рентгенови изображения, ярка, продължителна мъгла може да бъде

63
00:07:30,170 --> 00:07:36,610
вижда се как обгръща галактиката и изтича
в космоса.

64
00:07:36,610 --> 00:07:42,539
В крайна сметка тази среща ще напусне
галактика с много малко газ и почти никакъв

65
00:07:42,539 --> 00:07:54,129
шанс за образуване на нови звезди.

66
00:07:54,129 --> 00:07:58,360
Галактическите сблъсъци не винаги са разрушителни.

67
00:07:58,360 --> 00:08:05,300
Вземете случая на Кентавър А, 32 милиона светлина
години от Земята.

68
00:08:05,300 --> 00:08:11,221
Възникнали са ударни вълни, причинени от сблъсък
интензивен кръг от звездообразуване, както се вижда

69
00:08:11,221 --> 00:08:32,510
в червените петна, които се виждат тук.

70
00:08:32,510 --> 00:08:37,690
Има още нещо за Centaurus A
това се откроява.

71
00:08:37,690 --> 00:08:43,909
С помощта на радио и рентгенови телескопи, астрономи
са забелязали излитащи мощни струи

72
00:08:43,909 --> 00:08:52,220
центърът му… и широки струи от препускаща материя
далеч отвъд галактиката.

73
00:08:52,220 --> 00:08:57,650
Откъде идва цялата тази енергия?

74
00:08:57,650 --> 00:09:02,840
Отговорът на този въпрос се превърна в основен
фокус на наблюденията на Хъбъл от деня

75
00:09:02,840 --> 00:09:07,250
беше пуснат в действие.

76
00:09:07,250 --> 00:09:14,520
Астрономите отдавна са забелязали, че центровете
от големите галактики са необичайно ярки.

77
00:09:14,520 --> 00:09:22,170
Те спекулираха, че трябва да има някакъв вид
на масивен обект, който дебне там.

78
00:09:22,170 --> 00:09:27,530
Може ли тези обекти да са плътни колекции от
звезди?

79
00:09:27,530 --> 00:09:35,600
Или са порода свръхмасивни черни
дупки, милиони или дори милиарди пъти

80
00:09:35,600 --> 00:09:39,960
масата на нашето слънце?

81
00:09:39,960 --> 00:09:53,700
Търсенето на отговора от Хъбъл започна през
центърът на гигантска близка галактика, M87.

82
00:09:53,700 --> 00:09:58,130
Астрономите видяха, че цветът му не е съвсем
еднакви от двете страни.

83
00:09:58,130 --> 00:10:04,860
Едната страна беше изместена към синьо и към
друг към червено, намек, че трябва да бъде

84
00:10:04,860 --> 00:10:08,420
въртящи се много бързо.

85
00:10:08,420 --> 00:10:13,400
Това е така, защото дължината на вълната на светлината е
променя се от движението на каквото и да е излъчване

86
00:10:13,400 --> 00:10:15,390
то.

87
00:10:15,390 --> 00:10:18,700
Това е известно още като ефект на Доплер.

88
00:10:18,700 --> 00:10:27,100
Помислете как свири звукът на влак
пада, докато препуска.

89
00:10:27,100 --> 00:10:38,590
По същия начин, ако нещо в космоса се движи
към вас, дължината на вълната на неговата светлина получава

90
00:10:38,590 --> 00:10:41,530
смачкан, което го прави да изглежда по-син.

91
00:10:41,530 --> 00:10:49,730
Ако обектът се отдалечава, неговата светлина получава
опъната, правейки я по-червена.

92
00:10:49,730 --> 00:10:55,620
Чрез измерване колко са се изместили цветовете
от едната страна на диска до другата, астрономи

93
00:10:55,620 --> 00:10:59,850
успяха да определят скоростта му на въртене.

94
00:10:59,850 --> 00:11:10,800
Оказа се, че този диск се върти
със скорост стотици километри в секунда.

95
00:11:10,800 --> 00:11:15,830
Астрономите заключиха, че един обект трябва
да се спотайват в центъра му, това е поне

96
00:11:15,830 --> 00:11:23,240
4 милиарда пъти масата на нашето Слънце – a
свръхмасивна черна дупка.

97
00:11:23,240 --> 00:11:29,140
Това беше ключово доказателство в откритието
че свръхмасивните черни дупки заемат центровете

98
00:11:29,140 --> 00:11:37,760
от повечето, ако не и всички, големи галактики, включително
нашия собствен Млечен път.

99
00:11:37,760 --> 00:11:44,450
Още в началото на 20 век младите
астрономът Едуин Хъбъл се присъедини към по-голяма мисия

100
00:11:44,450 --> 00:11:52,100
да разберем мащабите на времето и разстоянието
които определят нашата вселена.

101
00:11:52,100 --> 00:12:00,110
За да направи своите измервания, той наблюдава звезди
в близката галактика Андромеда, само 2,5 милиона

102
00:12:00,110 --> 00:12:02,960
светлинни години разстояние.

103
00:12:02,960 --> 00:12:09,580
Неговият съименник, космическият телескоп Хъбъл,
разшири тези измервания до далеч

104
00:12:09,580 --> 00:12:14,640
ограничения на времето и пространството.

105
00:12:14,640 --> 00:12:22,350
В своите легендарни изображения от Deep Field, Хъбъл
взирайки се в привидно празни части от небето,

106
00:12:22,350 --> 00:12:29,480
разкривайки хиляди бледи галактики от
ранните дни на Вселената.

107
00:12:29,480 --> 00:12:34,650
Тези петнисти колекции от звезди са бебешки
галактики.

108
00:12:34,650 --> 00:12:39,850
През 10 милиарда години тяхната светлина има
пътували, за да достигнат до нас, някои може да са еволюирали

109
00:12:39,850 --> 00:12:43,710
в галактики, които приличат на нашата...

110
00:12:43,710 --> 00:12:59,550
Със свръхмасивна черна дупка в центъра...
спирални ръкави... експлодиращи звезди... слънчеви системи...

111
00:12:59,550 --> 00:13:10,930
планети… и може би дори живот.

112
00:13:10,930 --> 00:13:19,360
Хъбъл показа, че нашата галактика Млечен път
е динамична космическа лаборатория.

113
00:13:19,360 --> 00:13:37,750
Някои от най-впечатляващите и красиви изображения
са гигантски структури, известни като мъглявини.

114
00:13:37,750 --> 00:13:44,360
Този е с прякора Horsehead, след него
ясна и любопитно позната форма.

115
00:13:44,360 --> 00:13:53,800
Издигайки се от море от газ и прах, този т.нар
тъмната мъглявина е студен, тъмен, прашен облак

116
00:13:53,800 --> 00:13:57,800
на фона на светещ газ.

117
00:13:57,800 --> 00:14:08,540
След това има известната мъглявина Орел, наречена
Стълбовете на Сътворението.

118
00:14:08,540 --> 00:14:17,500
Група горещи млади звезди ги претърсват
светещи кули със свирепи ветрове от енергия

119
00:14:17,500 --> 00:14:22,670
частици.

120
00:14:22,670 --> 00:14:26,560
Плътните газови джобове устояват на тези ветрове.

121
00:14:26,560 --> 00:14:36,470
В тях има пашкули от газ и прах,
където се раждат нови звезди.

122
00:14:36,470 --> 00:14:43,950
Можете да видите същия процес в ход в
Мъглявината Маймунска глава, около 6400 светлинни години

123
00:14:43,950 --> 00:14:49,340
далеч в съзвездието Орион.

124
00:14:49,340 --> 00:15:01,100
Monkeyhead е звездна детска стая с всичко
съставките, необходими за образуването на звезди.

125
00:15:01,100 --> 00:15:09,130
Спокойната му красота маскира бурните събития
в него.

126
00:15:09,130 --> 00:15:14,680
На места, където могат да се образуват звезди
високи нива, астрономите на Хъбъл са нулирали

127
00:15:14,680 --> 00:15:20,870
в момента на раждането.

128
00:15:20,870 --> 00:15:26,750
Един екип е събирал висока разделителна способност
Хъбъл изображения на енергийни струи от материя

129
00:15:26,750 --> 00:15:30,910
заснети от новородени звезди.

130
00:15:30,910 --> 00:15:37,470
За разлика от повечето астрономически явления, които
може да изглежда неподвижен в продължение на векове,

131
00:15:37,470 --> 00:15:42,860
тези струи видимо се променят в човешки времеви мащаби.

132
00:15:42,860 --> 00:15:49,580
Използвайки Хъбъл, астрономите могат да видят възли от
изсветляване и затъмняване на газ.

133
00:15:49,580 --> 00:15:54,540
Това показва, че тези самолети не се изстрелват
в постоянен поток.

134
00:15:54,540 --> 00:16:01,600
По-скоро се надпреварват спорадично
бучки.

135
00:16:01,600 --> 00:16:08,150
Вероятна е неправилната структура на тези струи
причинени от материал, който периодично пада

136
00:16:08,150 --> 00:16:15,120
върху детска звезда.

137
00:16:15,120 --> 00:16:22,200
Това изображение показва колко насилствени са крайните етапи
на образуването на звезди може да бъде.

138
00:16:22,200 --> 00:16:28,850
В съзвездието Лебед няколко хиляди
на светлинни години от нас, се намира компактно образуващо се звезда

139
00:16:28,850 --> 00:16:30,450
регион, наречен S106.

140
00:16:30,450 --> 00:16:37,390
Красивите цветове на тази мъглявина маскират
насилствени събития, случващи се вътре.

141
00:16:37,390 --> 00:16:44,210
Ражда се млада звезда, наречена S106 IR
в сърцето на мъглявината.

142
00:16:44,210 --> 00:16:51,000
В последните етапи от своето формиране,
звездата изхвърля материал с висока скорост, прекъсвайки

143
00:16:51,000 --> 00:16:54,850
околните облаци от газ и прах.

144
00:16:54,850 --> 00:17:02,720
3D визуализациите показват до каква степен
звездата е издълбала обкръжението си

145
00:17:02,720 --> 00:17:07,140
сложна форма, включително кухи кухини.

146
00:17:07,140 --> 00:17:15,319
По външните краища на тези кухини,
газът е компресиран в ударни фронтове.

147
00:17:15,319 --> 00:17:22,829
Материалът, който бълва звездата не само
придава на облака формата на пясъчен часовник, така е

148
00:17:22,829 --> 00:17:28,329
загрявайки го до температури от 10 000 градуса
Целзий.

149
00:17:28,329 --> 00:17:38,280
Радиацията на звездата възбужда газа, правейки
свети като флуоресцентна крушка.

150
00:17:38,280 --> 00:17:44,600
Звездата се ражда, когато в нея има налягане и топлина
сърцевината кара водородния газ да се подлага на ядрени процеси

151
00:17:44,600 --> 00:17:47,270
синтез.

152
00:17:47,270 --> 00:17:55,180
Топлината, генерирана от този процес, избутва
навън… противопоставяне на вътрешното привличане на гравитацията.

153
00:17:55,180 --> 00:18:01,230
От насилието на раждането си повечето звезди
прекарват живота си сияещи в относителен мир,

154
00:18:01,230 --> 00:18:07,240
постепенно изразходвайки водородното гориво, което
съставлява сърцевините им.

155
00:18:07,240 --> 00:18:10,750
По-малките, по-хладни звезди са невероятно ефективни.

156
00:18:10,750 --> 00:18:20,190
Червено джудже с 10% от масата на нашето слънце,
може да гори десет трилиона години... почти

157
00:18:20,190 --> 00:18:25,510
хиляда пъти сегашната възраст на Вселената.

158
00:18:25,510 --> 00:18:31,650
За сравнение, по-големи, по-горещи звезди като нашата
слънцето изгаря по-бързо.

159
00:18:31,650 --> 00:18:40,790
На около 5 милиарда години, нашето собствено слънце
е преминал през половината от очаквания си живот.

160
00:18:40,790 --> 00:18:47,250
Чрез наблюдение на звезди, подобни на Слънцето, учените
сега имайте добра представа какво ще се случи с

161
00:18:47,250 --> 00:18:51,770
нашата Слънчева система в далечното бъдеще.

162
00:18:51,770 --> 00:19:00,400
Слънцето ще става все по-горещо... причинявайки
да се раздуе в така наречения червен гигант.

163
00:19:00,400 --> 00:19:06,950
Когато Слънцето направи това, то ще унищожи
вътрешните планети на Слънчевата система.

164
00:19:06,950 --> 00:19:15,150
След това външните слоеве ще се издуят, образувайки се
плътен облак от газ и прах, който ще скрие

165
00:19:15,150 --> 00:19:18,600
видимата светлина от звездата.

166
00:19:18,600 --> 00:19:25,340
В този етап той образува протопланетар
мъглявина.

167
00:19:25,340 --> 00:19:30,951
Само слаби инфрачервени емисии от праха
облак и отразена звездна светлина позволяват на астрономите

168
00:19:30,951 --> 00:19:35,860
виж изобщо нещо.

169
00:19:35,860 --> 00:19:42,490
Изображенията на Хъбъл на този етап показват голямо разнообразие
от форми, загатващи сложната динамика

170
00:19:42,490 --> 00:19:49,200
на работа вътре.

171
00:19:49,200 --> 00:19:57,820
Спиралната структура на тази мъглявина е особено
необичайно и вероятно се дължи на втора орбита

172
00:19:57,820 --> 00:20:06,660
звезда, която произвежда въртеливи модели
газа и праха.

173
00:20:06,660 --> 00:20:13,530
За период от няколко хиляди години радиацията
от горещите останки на звездата възбужда на

174
00:20:13,530 --> 00:20:18,230
газ в мъглявината, което я кара да свети.

175
00:20:18,230 --> 00:20:26,990
Някога слабата мъглявина сега се превръща в ярка
и мистериозен облак, наречен планетарна мъглявина.

176
00:20:26,990 --> 00:20:33,270
Този тип мъглявина населява нашата галактика...
със светещи форми, които привличат погледите на

177
00:20:33,270 --> 00:20:39,510
много наблюдател на небето.

178
00:20:39,510 --> 00:20:52,250
В крайна сметка планетарните мъглявини избледняват до нищо
тъй като техният газ и прах се разпространяват в космоса.

179
00:20:52,250 --> 00:20:58,770
Всичко, което остава, е малкото бяло джудже - a
форма, която нашето Слънце ще отнеме милиарди години

180
00:20:58,770 --> 00:21:04,420
от сега.

181
00:21:04,420 --> 00:21:10,780
Планетарните мъглявини са повече от красиви
форми, които красят нашето галактическо небе.

182
00:21:10,780 --> 00:21:16,690
Те показват важни етапи от жизнения цикъл
на звездите… и как взаимодействат с и

183
00:21:16,690 --> 00:21:21,120
дори оформят заобикалящата ги среда.

184
00:21:21,120 --> 00:21:31,680
Хъбъл е дал на астрономите най-острото
гледки към тези призрачни, динамични структури.

185
00:21:31,680 --> 00:21:38,290
Вземете мъглявината Пръстен, малко над 2000 светлина
години далеч от Земята.

186
00:21:38,290 --> 00:21:45,100
От гледна точка на Земята изглежда
просто елипсовидно тяло с размита граница.

187
00:21:45,100 --> 00:21:52,380
Но наблюденията на Хъбъл показват, че мъглявината
има форма по-скоро като изкривена поничка.

188
00:21:52,380 --> 00:21:58,680
Дупката за поничка може да изглежда празна, но е така
пълен с газ с по-ниска плътност, който се простира към

189
00:21:58,680 --> 00:22:04,400
и далеч от нас, създавайки малко форма
като топка за ръгби, в която е поставен прорез

190
00:22:04,400 --> 00:22:08,450
дупката на поничката.

191
00:22:08,450 --> 00:22:14,900
Пространството около мъглявината е турбулентно
и пълен с възлести структури, които се образуваха

192
00:22:14,900 --> 00:22:17,730
отдавна.

193
00:22:17,730 --> 00:22:24,310
Ако можехме да завъртим пръстеновидната мъглявина
на 90 градуса и да го гледате отстрани, би било

194
00:22:24,310 --> 00:22:34,640
изглежда повече като мъглявината M76, също известна
като „малката гира“.

195
00:22:34,640 --> 00:22:43,840
В акта на умиране слънчевите звезди хвърлят повечето
от масата им към галактическите ветрове.

196
00:22:43,840 --> 00:22:55,430
След време атомите в собственото ни слънце може да са добре
да бъдат пометени в нови слънца, нови слънчеви системи.

197
00:22:55,430 --> 00:23:02,500
В циклите на раждането и смъртта на звездите,
галактиката е доминирана от рядък и изключително

198
00:23:02,500 --> 00:23:05,390
буйна порода.

199
00:23:05,390 --> 00:23:13,180
Звезди десет пъти по-големи от масата на нашето слънце и дори
по-големи, изгарят горещо и бързо.

200
00:23:13,180 --> 00:23:21,690
Високите температури и налягане възпламеняват ядрото
реакции на синтез в техните ядра.

201
00:23:21,690 --> 00:23:33,770
Водородният газ се превръща в хелий, кислород, въглерод,
калций, силиций... чак до желязото.

202
00:23:33,770 --> 00:23:39,570
Налягането навън от топлината, излъчвана от
ядрото на звездата вече не е достатъчно за задържане

203
00:23:39,570 --> 00:23:44,800
под смазващата тежест на тези елементи.

204
00:23:44,800 --> 00:23:50,559
Гравитацията печели битката... и тази на звездата
ядрото се свива навътре.

205
00:23:50,559 --> 00:23:56,900
Това създава ударна вълна, която се издига
през обема на звездата и заличава

206
00:23:56,900 --> 00:24:05,970
то.

207
00:24:05,970 --> 00:24:15,100
От 200-те милиона странни звезди в нашата галактика,
човек става супернова на всеки век или

208
00:24:15,100 --> 00:24:17,270
така.

209
00:24:17,270 --> 00:24:22,730
Последният, който беше видян в Млечния път, беше
наблюдавано от астронома Йоханес Кеплер

210
00:24:22,730 --> 00:24:30,870
през 1604 г., само пет години преди изобретението
на телескопа.

211
00:24:30,870 --> 00:24:38,710
Най-известната свръхнова през последните години
се появи през 1987 г. в Големия магеланов облак,

212
00:24:38,710 --> 00:24:43,800
галактика джудже точно над равнината на
Млечен път.

213
00:24:43,800 --> 00:24:53,560
Беше толкова ярко, че се виждаше голо
око.

214
00:24:53,560 --> 00:24:58,530
Изстрелян три години по-късно, Хъбъл беше
проследяване на развиващия се спектакъл за над a

215
00:24:58,530 --> 00:25:04,850
четвърт век.

216
00:25:04,850 --> 00:25:09,720
Астрономите са удивени на сложността
на експлозията, включително гравираните шарки

217
00:25:09,720 --> 00:25:15,840
чрез разширяващата се ударна вълна.

218
00:25:15,840 --> 00:25:21,300
Въпреки че свръхнова е ярка само за
кратък период от време, прахът го замъглява

219
00:25:21,300 --> 00:25:26,309
листата могат да продължат хилядолетия.

220
00:25:26,309 --> 00:25:33,140
Техният ефект върху заобикалящото междузвездно пространство
газовете продължават още по-дълго.

221
00:25:33,140 --> 00:25:39,790
Въпреки че никога не е имало супернова в нашата галактика
наблюдавани с телескоп, много

222
00:25:39,790 --> 00:25:43,690
останки от свръхнови са били.

223
00:25:43,690 --> 00:25:51,559
Резките изображения на Хъбъл на техните сложни структури
помогнете да обясните последователността от събития... като

224
00:25:51,559 --> 00:26:01,380
както и дълбокото въздействие на тези експлозии
имат върху галактиката.

225
00:26:01,380 --> 00:26:11,140
Вземете свръхновата Crab, една от най-интересните,
и най-изучаваните обекти в цялата астрономия.

226
00:26:11,140 --> 00:26:16,390
Японски и китайски астрономи станаха свидетели
експлозията през 1054 г.

227
00:26:16,390 --> 00:26:28,309
The 
нишките, показани на тези изображения, са разкъсани

228
00:26:28,309 --> 00:26:33,330
останки от звездата, състояща се предимно от
водород.

229
00:26:33,330 --> 00:26:39,900
Колабиращото ядро на звездата, вградено в
центърът е едва видим в този Хъбъл

230
00:26:39,900 --> 00:26:43,510
изображение.

231
00:26:43,510 --> 00:26:45,930
И все пак можете да видите ефектите му.

232
00:26:45,930 --> 00:26:52,270
Синкавото сияние идва от въртене на електрони
с почти скоростта на светлината около магнитната

233
00:26:52,270 --> 00:26:59,720
полеви линии, които се простират от звездата
свито ядро.

234
00:26:59,720 --> 00:27:05,960
Астрономите се взираха в мъглявината
себе си, все още расте със скорост от хиляда

235
00:27:05,960 --> 00:27:07,880
километра в секунда.

236
00:27:07,880 --> 00:27:13,730
Това, което са открили е, че нишките
от материя, която избухна от взрива, съдържа

237
00:27:13,730 --> 00:27:20,930
големи количества прах, масив от предимно
въглеродни или силикатни съединения, които абсорбират видимите

238
00:27:20,930 --> 00:27:23,170
светлина.

239
00:27:23,170 --> 00:27:29,620
Тези твърди частици са от решаващо значение за
образуване на слънчеви системи.

240
00:27:29,620 --> 00:27:40,460
В мъглявината Рак има достатъчно прах
да направи 30-40 000 Земи.

241
00:27:40,460 --> 00:27:47,760
Галактиките из цялата вселена са свидетели
към прашното наследство от безброй свръхнови.

242
00:27:47,760 --> 00:27:56,300
Светлият централен регион на известното колело
галактиката, например, е заобиколена от тъмно,

243
00:27:56,300 --> 00:27:58,840
прашни алеи.

244
00:27:58,840 --> 00:28:05,260
В спиралните галактики, горещи ветрове от експлозия
звездите са помогнали да избутат тези облаци към

245
00:28:05,260 --> 00:28:28,570
периферията, както и над и под тях
плоски дискове.

246
00:28:28,570 --> 00:28:35,390
Можете да видите доказателства за това в нашата гледна точка
галактиката Млечен път.

247
00:28:35,390 --> 00:28:42,850
Доминират тъмни прашни ленти и зловещи облаци
нашият поглед в диска, докато пипалата на

248
00:28:42,850 --> 00:28:50,510
прахът достига далеч над него.

249
00:28:50,510 --> 00:28:55,630
Някои облаци прах са предназначени да светят
с нови звезди, както можете да видите в един от

250
00:28:55,630 --> 00:29:03,370
Малките придружаващи галактики на Млечния път: The
Голям Магеланов облак.

251
00:29:03,370 --> 00:29:09,640
Най-драматичната му характеристика е тарантулата
Мъглявина, ярка област от светещ газ и

252
00:29:09,640 --> 00:29:12,200
енергийно звездообразуване.

253
00:29:12,200 --> 00:29:20,940
Тарантулата, показана на тези изображения от Хъбъл,
свети ярко, защото вътре има водороден газ

254
00:29:20,940 --> 00:29:32,800
той се възбужда от ултравиолетово лъчение
от новородени звезди.

255
00:29:32,800 --> 00:29:38,700
В по-широк изглед светещата мъглявина Тарантула
се отличава от своята галактика домакин.

256
00:29:38,700 --> 00:29:45,470
Това е най-ярката известна област на образуване на звезди
в локалната Вселена и един от най-

257
00:29:45,470 --> 00:29:52,120
привлекателни точки в нощното небе.

258
00:29:52,120 --> 00:29:57,540
Благодарение на Хъбъл има място вътре
нашата собствена галактика, където можете да видите не само

259
00:29:57,540 --> 00:30:09,170
звезди, но слънчеви системи, се раждат.

260
00:30:09,170 --> 00:30:15,900
В съзвездието Орион Ловеца,
точно под трите звезди, които го съставят

261
00:30:15,900 --> 00:30:20,880
пояс, е величествената мъглявина Орион.

262
00:30:20,880 --> 00:30:31,410
Привлича вниманието ни със своята красота и
мистерия.

263
00:30:31,410 --> 00:30:38,950
Древните цивилизации също са виждали смисъл,
включително маите в това, което сега е южно

264
00:30:38,950 --> 00:30:42,570
Мексико и Северна Централна Америка.

265
00:30:42,570 --> 00:30:51,110
В тяхната история на сътворението три от най-ярките
представени звезди в съзвездието Орион

266
00:30:51,110 --> 00:30:53,590
огнище.

267
00:30:53,590 --> 00:30:59,500
Мъглявината беше огънят, който я стопля.

268
00:30:59,500 --> 00:31:07,570
На разстояние 1500 светлинни години това е едно
от най-известните примери за звездообразуване

269
00:31:07,570 --> 00:31:17,140
мъглявина – въртящ се облак от газ и прах
където звездите започват своя път на живот.

270
00:31:17,140 --> 00:31:26,980
В него астрономите на Хъбъл откриха изолиран
джобове от газ, наречени проплаки.

271
00:31:26,980 --> 00:31:33,150
Това са протопланетни дискове, които се образуват наоколо
новородени звезди във въртящи се смеси от газ

272
00:31:33,150 --> 00:31:36,140
и прах.

273
00:31:36,140 --> 00:31:41,820
Сега се смята, че тези дискове са планетарни
системи в процес на създаване.

274
00:31:41,820 --> 00:31:47,940
Най-ярката звезда в звездния куп Трапец
засяга близките дискове, като нагрява

275
00:31:47,940 --> 00:31:52,760
газ в тях, което ги кара да светят ярко.

276
00:31:52,760 --> 00:31:59,590
Възбуденият материал произвежда много сияния
върхове, които са обърнати към ярката звезда.

277
00:31:59,590 --> 00:32:04,330
Други интересни функции подобряват външния вид
на тези завладяващи обекти, включително джетове

278
00:32:04,330 --> 00:32:08,620
и драматични шокови вълни.

279
00:32:08,620 --> 00:32:16,740
Те се образуват, когато звездният вятър от
близката масивна звезда среща газ в мъглявината.

280
00:32:16,740 --> 00:32:20,640
Взаимодействието създава форми като бумеранги
или стрелки.

281
00:32:20,640 --> 00:32:27,679
В един случай ударната вълна прави проплид
приличат на космическа медуза.

282
00:32:27,679 --> 00:32:34,660
Мощното излъчване, което ни позволява да виждаме
тези форми също застрашават тяхното съществуване.

283
00:32:34,660 --> 00:32:40,150
След като се загреят, дисковете са по-вероятни
да се разпръснат и разтворят, унищожавайки техните

284
00:32:40,150 --> 00:32:43,730
потенциал за създаване на планети.

285
00:32:43,730 --> 00:32:47,710
Някои от ярките проплиди са обречени на
бъди разкъсан.

286
00:32:47,710 --> 00:32:56,280
По-слабите са най-склонни да оцелеят.

287
00:32:56,280 --> 00:33:01,940
Сред тези, които произвеждат слънчеви системи,
Хъбъл документира голямо разнообразие

288
00:33:01,940 --> 00:33:03,360
на планети.

289
00:33:03,360 --> 00:33:16,360
Един от тях, известен като HD189733b, е огромен
газов гигант, подобен на Юпитер.

290
00:33:16,360 --> 00:33:22,420
Той се намира изключително близо до звездата си, както е показано
в тази анимация.

291
00:33:22,420 --> 00:33:30,770
Близостта до звездата прави климата му изключителен
горещ, с температури над 1000oC.

292
00:33:30,770 --> 00:33:40,710
Екип от учени използва Хъбъл за наблюдение
докато минаваше пред родителската си звезда.

293
00:33:40,710 --> 00:33:47,280
Докато се осветява отзад по този начин, атмосферата на планетата
отпечатва своя подпис върху звездната светлина, позволявайки

294
00:33:47,280 --> 00:33:56,309
астрономи, за да декодират какво се случва
мащаби са твърде малки за директно изображение.

295
00:33:56,309 --> 00:34:02,950
Те очакваха да потвърдят, че горните слоеве
от атмосферата на планетата кипят

296
00:34:02,950 --> 00:34:06,280
под интензивната звездна светлина.

297
00:34:06,280 --> 00:34:12,329
Първите наблюдения на Хъбъл не показват никакви следи
от това.

298
00:34:12,329 --> 00:34:18,500
Точно преди да успее да погледне втори път, the
Бързият сателит засече приближаване на огромно изригване

299
00:34:18,500 --> 00:34:22,760
от повърхността на звездата, с мощен
рентгенови лъчи за пържене в атмосферата.

300
00:34:22,760 --> 00:34:35,790
Когато планетата се плъзна в полезрението за няколко часа
по-късно промените бяха стряскащи.

301
00:34:35,790 --> 00:34:43,260
Където астрономите са видели спяща планета
преди, сега виждаха яростна атмосфера

302
00:34:43,260 --> 00:34:46,480
кипене.

303
00:34:46,480 --> 00:34:52,699
Планетата беше в драматичен облак от газ
губейки поне 1000 тона газ от своя

304
00:34:52,699 --> 00:34:55,579
атмосфера всяка секунда.

305
00:34:55,580 --> 00:35:04,920
Няма живот на планета, която обикаля
толкова близо до родителската си звезда.

306
00:35:04,920 --> 00:35:10,500
Такива планети обаче позволяват Хъбъл
астрономи, за да усъвършенстват търсенето си на подобни на Земята

307
00:35:10,500 --> 00:35:14,480
планети по-далеч.

308
00:35:14,480 --> 00:35:19,750
Когато планетата се движи между звездата и
Земята, Хъбъл успя да улови малък

309
00:35:19,750 --> 00:35:27,000
част от звездната светлина, преминаваща през
атмосферата на планетата.

310
00:35:27,000 --> 00:35:32,859
Астрономите търсят водород-въглерод
съединение, наречено метан.

311
00:35:32,859 --> 00:35:38,730
На Земята се произвежда чрез комбинация
от естествени и създадени от човека източници, включително

312
00:35:38,730 --> 00:35:44,560
производство на изкопаеми горива.

313
00:35:44,560 --> 00:35:50,480
На този „горещ юпитер“ вероятно има метан
произведени чрез сложен химичен процес в

314
00:35:50,480 --> 00:35:53,560
неговата атмосфера.

315
00:35:53,560 --> 00:36:00,600
Астрономите планират да използват данни за идентифициране на пребиотика
молекули в атмосферата на планетите в

316
00:36:00,600 --> 00:36:05,140
„обитаемите зони“ около други звезди,
където по-умерените температури биха го позволили

317
00:36:05,140 --> 00:36:07,640
течна вода да тече.

318
00:36:07,640 --> 00:36:13,890
Новите измервания са важна стъпка
към крайната цел за идентифициране на

319
00:36:13,890 --> 00:36:20,770
условия, като температура, налягане,
ветрове, облаци и химия на планетите, където

320
00:36:20,770 --> 00:36:24,610
животът би могъл да съществува.

321
00:36:24,610 --> 00:36:29,550
Астрономите са открили широк диапазон от
планети около други звезди, като търсите

322
00:36:29,550 --> 00:36:36,340
улики, като трептящото движение на звезда
като планета обикаля около него или звезда става по-тъмна

323
00:36:36,340 --> 00:36:42,290
като планета минава пред него.

324
00:36:42,290 --> 00:36:52,640
Хъбъл успя да улови за първи път
време, пряко изображение на планета.

325
00:36:52,640 --> 00:36:59,330
Видим от южното полукълбо, Фомалхаут
е сравнително близо, на около 25 светлинни години

326
00:36:59,330 --> 00:37:01,900
далеч.

327
00:37:01,900 --> 00:37:07,690
Той е 15 пъти по-ярък от слънцето и
много по-горещ.

328
00:37:07,690 --> 00:37:13,350
Тази звезда пламти през своя водород
подаване на гориво с такава бясна скорост, че

329
00:37:13,350 --> 00:37:21,320
ще изгори само след милиард години, 10%
от продължителността на живота на нашата звезда.

330
00:37:21,320 --> 00:37:28,550
Най-интересната му характеристика може да е голям
диск от прах и газ, който го заобикаля.

331
00:37:28,550 --> 00:37:35,320
Този странен пръстен не е точно центриран
на звездата.

332
00:37:35,320 --> 00:37:40,620
Астрономите подозират, че гравитацията на др
тяло - може би планета - го дърпа

333
00:37:40,620 --> 00:37:44,280
извън форма.

334
00:37:44,280 --> 00:37:47,619
Предполагаемата планета е мътно петънце.

335
00:37:47,619 --> 00:37:53,710
За да го видят, астрономите са използвали инструмент
наречен коронограф, за да блокира този на звездата

336
00:37:53,710 --> 00:37:54,710
светлина.

337
00:37:54,710 --> 00:37:58,700
След това те събраха множество улики, за да намерят
разберете какво е.

338
00:37:58,700 --> 00:38:05,180
От една страна, формата на диска подсказва това
планетата е най-много три пъти по-голяма от масата

339
00:38:05,180 --> 00:38:06,660
на Юпитер.

340
00:38:06,660 --> 00:38:12,900
От друга страна, планетата е много по-ярка от
очаквано за обект с неговия размер.

341
00:38:12,900 --> 00:38:20,840
Това означава, че може да има огромен пръстен
система, която отразява звездната светлина във всички посоки.

342
00:38:20,840 --> 00:38:31,510
Един ден материалът в тези пръстени може да се изравни
се сливат, за да образуват луни.

343
00:38:31,510 --> 00:38:37,590
Хъбъл е част от по-голяма мисия за откриване
и разбиране на слънчевите системи, включително нашата

344
00:38:37,590 --> 00:38:42,870
собствени.

345
00:38:42,870 --> 00:38:48,630
Сред акцентите, астрономите са използвали
Хъбъл за проследяване на променящия се облачен климат

346
00:38:48,630 --> 00:38:52,170
Венера.

347
00:38:52,170 --> 00:39:03,800
Прашни бури, които обхващат планетата Марс.

348
00:39:03,800 --> 00:39:12,530
Последствията от кометата на Шумейкър-Леви
сблъсък с Юпитер.

349
00:39:12,530 --> 00:39:21,410
Зашеметяващите пръстени и луни на Сатурн.

350
00:39:21,410 --> 00:39:25,570
Пръстените на Уран.

351
00:39:25,570 --> 00:39:36,770
И интензивната, бурна атмосфера на Нептун.

352
00:39:36,770 --> 00:39:43,609
В нашата слънчева система малко изображения на Хъбъл могат да се сравнят
към своите възгледи за Сатурн...

353
00:39:43,609 --> 00:39:50,800
И трептящите сияния, които го осветяват
полюси.

354
00:39:50,800 --> 00:39:55,740
Учените създадоха филм от събраните данни
за няколко дни през януари и март

355
00:39:55,740 --> 00:40:06,210
2009 г., когато пръстените се появиха на ръба и
двата полюса ни се виждаха.

356
00:40:06,210 --> 00:40:12,320
Слънцето излъчва вятър от частици, който достига
всички части на Слънчевата система.

357
00:40:12,320 --> 00:40:18,100
Когато този електрически зареден поток получава
близо до планета с магнитно поле, напр

358
00:40:18,100 --> 00:40:22,930
Сатурн или Земята, полето ги улавя
частици.

359
00:40:22,930 --> 00:40:28,620
Магнитното поле е по-силно на полюсите,
така че частиците са склонни да се концентрират там,

360
00:40:28,620 --> 00:40:33,430
където взаимодействат с атомите в горната част
слоеве на атмосферата.

361
00:40:33,430 --> 00:40:39,430
Това е, което създава познатата нощ
сияние познаваме като северно и южно

362
00:40:39,430 --> 00:40:43,849
светлини.

363
00:40:43,849 --> 00:40:53,450
Полярните сияния на Сатурн са не само очарователни черти,
но може да ни научат на нещо за нашите

364
00:40:53,450 --> 00:41:07,140
собствената планета и нейното магнитно поле.

365
00:41:07,140 --> 00:41:13,180
Отвъд танцуващите светлини на Сатурн... или
внезапна експлозия на звезда... Вселената

366
00:41:13,180 --> 00:41:19,340
изглежда неподвижен на фона на тежкия марш
на космическото време.

367
00:41:19,340 --> 00:41:24,770
Сред най-големите му постижения Хъбъл
Космическият телескоп успя да проследи

368
00:41:24,770 --> 00:41:29,600
мащабни движения на Вселената.

369
00:41:29,600 --> 00:41:32,150
Вземете събитие близо до дома.

370
00:41:32,150 --> 00:41:38,580
Астрономите отдавна знаят, че Андромеда
Галактика, в момента 2,5 милиона светлинни години

371
00:41:38,580 --> 00:41:42,000
далеч, се движи към нашия Млечен път.

372
00:41:42,000 --> 00:41:49,380
Екип от астрономи използва пространството Хъбъл
Телескоп, за да разберете колко бързи са двете галактики

373
00:41:49,380 --> 00:41:55,320
се движат, и дали ще има глава
при сблъсък.

374
00:41:55,320 --> 00:42:02,730
Проследиха движението на звездите в Андромеда...
след това проектира тяхното движение в бъдещето.

375
00:42:02,730 --> 00:42:09,190
Въз основа на тези открития те показаха курса
събития през следващите осем милиарда години,

376
00:42:09,190 --> 00:42:11,130
докато галактиките се приближават...

377
00:42:11,130 --> 00:42:22,340
…след това се сблъскват… и постепенно се сливат в
нова по-голяма галактика.

378
00:42:22,340 --> 00:42:37,520
Ако можехте да изчакате няколко милиарда години, нашите
нощното небе ще се промени драматично.

379
00:42:37,520 --> 00:42:45,210
Когато Андромеда се приближи, това ще стане голямо
в небето.

380
00:42:45,210 --> 00:42:53,400
По-късно, когато галактиките започнат да се сливат, те
ще се усучат и изкривят под придърпването им

381
00:42:53,400 --> 00:42:55,280
взаимна гравитация.

382
00:42:55,280 --> 00:43:03,690
След време новата комбинирана галактика ще стане
огромна топка от звезди... какво се знае

383
00:43:03,690 --> 00:43:08,530
като елиптична галактика.

384
00:43:08,530 --> 00:43:14,540
Въпреки че всяка от тези две галактики има стотици
от милиарди звезди в тях, звездите са

385
00:43:14,540 --> 00:43:17,300
всички сравнително отдалечени.

386
00:43:17,300 --> 00:43:22,130
Шансът всеки двама да се сблъскат е изключително голям
малък.

387
00:43:22,130 --> 00:43:30,200
Нашето слънце, родено в Млечния път почти 5 милиарда
преди години, ще следва нов път, докато орбитира

388
00:43:30,200 --> 00:43:35,470
цяла нова галактика.

389
00:43:35,470 --> 00:43:40,960
Във Вселената според Хъбъл, галактики
навсякъде в космоса кръжат

390
00:43:40,960 --> 00:43:51,900
един в друг… сливане… и преместване във все по-голямо
и по-плътни групи.

391
00:43:51,900 --> 00:43:57,530
Използвайки Хъбъл за изследване на модели на галактики,
учените са успели да картографират мистериозен

392
00:43:57,530 --> 00:44:05,190
вещество, което обгръща галактики и клъстери
на галактики.

393
00:44:05,190 --> 00:44:11,349
Тази така наречена „тъмна материя“ допринася за
гравитацията на тези структури и е шофиране

394
00:44:11,349 --> 00:44:16,210
колапсът им с времето.

395
00:44:16,210 --> 00:44:21,790
Заради разположението на галактиките, астрономи
отдавна знаем, че тъмната материя се разтяга

396
00:44:21,790 --> 00:44:27,400
из целия космос в огромна структура, подобна на мрежа.

397
00:44:27,400 --> 00:44:31,440
Всъщност наблюдението на тази мрежа беше трудно.

398
00:44:31,440 --> 00:44:39,400
Сега екип от учени използва Хъбъл
за извършване на подробни наблюдения на тъмна материя

399
00:44:39,400 --> 00:44:46,260
нишка, измервайки нейната дължина, форма и
плътност.

400
00:44:46,260 --> 00:44:51,780
Теориите казват, че галактическите купове се образуват там, където нишките
на срещата в космическата мрежа.

401
00:44:51,780 --> 00:44:58,370
Така че екипът фокусира Хъбъл върху един такъв клъстер
с поток от галактики, движещи се в него

402
00:44:58,370 --> 00:45:03,849
няколко нишки.

403
00:45:03,849 --> 00:45:09,380
Астрономите са използвали данни от няколко места
телескопи за измерване на разстояния до галактиките

404
00:45:09,380 --> 00:45:18,940
в нишката, картографирана от Хъбъл, и
да проследи движенията им.

405
00:45:18,940 --> 00:45:25,460
По този начин те направиха първия в историята триизмерен
реконструкция на нишка.

406
00:45:25,460 --> 00:45:31,340
Той се простира на най-малко 60 милиона светлинни години
на пространството.

407
00:45:31,340 --> 00:45:39,730
От наша гледна точка го виждаме леко извито
към нас, след което продължава почти по нашата

408
00:45:39,730 --> 00:45:48,770
линия на видимост, преди да се потопи в
задната част на галактическия куп.

409
00:45:48,770 --> 00:45:54,890
Наблюдение и реконструкция на космическата мрежа
може да ни каже как се е развила вселената

410
00:45:54,890 --> 00:45:56,140
дата.

411
00:45:56,140 --> 00:46:03,680
Учените искаха да знаят как се развива
в още по-голям мащаб.

412
00:46:03,680 --> 00:46:09,619
Ако тъмната материя доминира в космоса, ще
неговата гравитация е достатъчна, за да предизвика вселената

413
00:46:09,619 --> 00:46:17,710
сам да се срине заедно на купчина при някои
точка в далечното бъдеще?

414
00:46:17,710 --> 00:46:25,830
За да разберат, те потърсиха вид експлозия
звезда, която се вижда в целия космос.

415
00:46:25,830 --> 00:46:32,200
Това е продукт на малка изгоряла звезда
наречено бяло джудже, което обикаля около по-голям

416
00:46:32,200 --> 00:46:33,160
звезда.

417
00:46:33,160 --> 00:46:40,130
По-малката звезда дърпа материя от своя съсед,
като по този начин постепенно увеличава своята маса.

418
00:46:40,130 --> 00:46:48,140
Накрая, когато достигне критична маса,
претърпява термоядрен взрив.

419
00:46:48,140 --> 00:46:57,890
Смята се, че тези така наречени експлозии тип 1A
всички да имат еднаква присъща яркост.

420
00:46:57,890 --> 00:47:03,970
Колко ярки ни се струват те е мярка
от това колко далеч са.

421
00:47:03,970 --> 00:47:09,410
Това, което установиха учените, е, че най
далечните експлозии бяха много по-слаби

422
00:47:09,410 --> 00:47:13,990
отколкото са очаквали.

423
00:47:13,990 --> 00:47:19,280
Те заключиха от тези данни, че пространството
между Земята и тези далечни експлозии

424
00:47:19,280 --> 00:47:30,480
се разширяваше все по-бързо и по-бързо.

425
00:47:30,480 --> 00:47:36,280
Учените теоретизираха, че друг неизвестен
силата, тъмната енергия, всъщност тласка

426
00:47:36,280 --> 00:47:42,460
вселената се разделя с ускоряваща се скорост.

427
00:47:42,460 --> 00:47:46,220
Това означава, че Вселената няма да се разпадне
на купчина.

428
00:47:46,220 --> 00:47:50,720
По-скоро ще продължи да се разширява вечно...

429
00:47:50,720 --> 00:48:00,770
Докато цялата материя и енергия в крайна сметка се разсеят
към нищото.

430
00:48:00,770 --> 00:48:08,521
В наше време светлината на Вселената продължава
да вали върху земята в порои, мярка

431
00:48:08,521 --> 00:48:17,660
на енергията, излъчвана в постоянен процес
на създаване и разрушение.

432
00:48:17,660 --> 00:48:24,250
Хъбъл поведе широки усилия да улови това
светлина в телескопи, разположени и на планински върхове

433
00:48:24,250 --> 00:48:27,850
и в космоса.

434
00:48:27,850 --> 00:48:34,100
През техните лещи сме видели една вселена
който се развива във всички времеви мащаби, от

435
00:48:34,100 --> 00:48:41,770
много късото към много дългото.

436
00:48:41,770 --> 00:48:49,530
За своето кратко време в космоса Хъбъл успя
революционизира науката астрономия...

437
00:48:49,530 --> 00:48:49,530
докато вдъхновява безброй легиони от звездобройци.

